Резерват Ропотамо
Само на 10 км. южно от Созополис на площ от 1000.7 ха се намира резерват Ропотамо. Областта около течението на река Ропотамо е обявена за резерват през 1940 г. Известна е със своята съхранена дива природа, съчетание на раздвижен релеф, скални брегове, обширна пясъчна ивица и пясъчни дюни, лонгозни гори и крайморски блата. Река Ропотамо носи името на гръцката богиня Ро (Rо - “бягам” potamo - “река” ), която, с песните си и красотата си, спечелила милостта на пиратите и спряла набезите им върху древна Аполония. Районът е бил населен още през ранно-желязната епоха XІ - X в. пр. н. е., а по-късно тук се заселват траки, елини, римляни, славяни и прабългари. Оттогава са останките на крепостите "Бурхама", "Вълчаново кале", Долмените, древните пристанища край устието на р. Ропотамо, жертвените камъни "Апостол таш", "Беглик таш" и църквата "Св. Параскева".
В резервата има множество интересни природни обекти - лиманът на река Ропотамо, блатото Аркутино, лонгозни гори, които на тази географска ширина се срещат много рядко, различни скални феномени, мочурища, блата и други. Лиманът на река Ропотамо е една от основните туристически забележителности в резервата. В района на лимана реката е спокойна и дълбока. Бреговете са покрити с гъсти лонгозни гори, а между дърветата растат голям брой лиани. В по-плитките участъци, разположени близо до бреговете, както и в районите, където са се образували крайречни езера, растат водни лилии и блатна тръстика. В границите на резервата се срещат 257 вида птици, от които 71 вида присъстват в Червената книга на България.
Резерватът е местообитание на редки животински видове: 50 вида бозайници: благороден елен и елен-лопатар, сърни, муфлони, лисици, чакали, видри и колнии от прилепи в скалните пещери. Изчезнали видове от бозайниците са мечката, риса и тюленът-монах.
През 2003 г. в резерват "Ропотамо" бе открит посетителски център, оборудван със зала за демонстрации и информация за туристи. Тук всеки посетител може да получи информация за резервата и неговите обитатели, да види филм за природните богатства на резервата, да посети и разгледа обекти по определен маршрут.
Беглик Таш
През 2003 в близост до Созопол е разкрито уникалното тракийско светилище „Беглик Таш”, което се определя като най-ранното открито досега тракийско мегалитно светилище в югоизточна Тракия и по Черноморското крайбрежие. Намира се на 30 км. южно по хребета на Маслен нос. Проучванията доказват, че още от края на Бронзовата епоха (XIII в.пр.Хр.) тук е кипяла активна човешка дейност.
Беглик Таш се свързва с култа към плодородието, Богинята - Майка и Oрфическото посвещение и обезсмъртяване на Хероя. За това свидетелстват намерените дарове от полускъпоценни камъни. В добре запазения жертвеник не са намерени никакви животински следи, а само растителни - в жертва са принасяни единствено растения.
Светилището се състои се от централна част и два кръга от по-малки структури около нея с обща площ около 6 дка. То представлява кръг от огромни камъни, разположени върху скалиста повърхност в средата на зелена поляна. Пренесените камъни са наредени по уникален начин, който образува часовник, календар и обсерватория. По тази причина Беглик Таш е наречен Българският Стоунхендж. Големите скални късове са частично обработени от човешка ръка и монтирани на място, а каменните плочи и блокове са подредени в уникални форми. В плоските скали са изсечени каменни кръгове, вани и "Маркови стъпки".
Легендата разказва, че Язон и аргонавтите са преминали през светилището, за да се допитат до прорицателите и да принесат дарове на боговете преди да се отправят на своето пътешествие в търсене на златното руно.
Днес археолозите "владеят" древното светилище и тепърва ще тълкуват тайните му.