За Созопол - Градът, който живее от хилядолетия

През 611 г. пр. Н.Е.  заселници от малоазиатския град-държава Милет и от град Фокея основават на днешния созополски полуостров нов полис, който наричат Аполония.

Постепенно античната Аполония се разширява и процъфтява като голям търговски център и пристанище, наричан често Аполония Магна.

I в. пр. Н.Е.  - Римляните превземат града.

IV в. от Н.Е. – Римската империя е разделена на две, Християнството става официална религия и градът заживява с името Созопол – спасеният град.  На мястото на езическите светилища са построени Християнски храмове, а в началото на V от. Н. Е. вече е седалище на епископ. Созопол остава в рамките на Византийската империя и се утвърждава като още по-важен  търговски център.

705 г. Созопол влиза в пределите на  България.

1453 г. Созопол попада под османско владичество. Църквите са сринати от нашествениците,  на тяхно място християнското население е издигнало малки параклиси, някои запазени и до днес.

През Средновековието до 19 в. градът е главно българско пристанище със специален статут – част от жителите му били данъкоплатци в лично владение на турския султан.

XVIII – XIX век – Строят се впечатляващите созополски къщи.

Архитектурно – исторически комплекс с музейна сбирка

“Южна крепостна стена и кула” - Созопол

В Созопол пътните врати не се затварят
и цяла нощ по дворовете лампа свети.
Тук уличките никога не се повтарят
и няма нужда тук от никакви поети.

Радой Ралин, “Созопол”

В южната част на красивия черноморски град се намира малък, елегантен и приветлив музеен комплекс. Възстановена стара созополска къща, кацнала на високия скалист бряг, допряла стени до южната крепостна стена. Това е един от първите частни музейни комплекси в страната, изграден от хора, които обичат Бъл­гария, ценят старината, знанието и  съграденото от хората преди тях. Този музеен комплекс е “Южна крепостна стена и кула”, открит през 2004 година. В музейният комплекс можете да видите зърнохранилище от V - VІ век, един от малкото напълно запазени кладенци на антична Аполония Понтика и Българското черноморие от ІV - ІІІ век преди Христа, реставрирана част от южната крепостна стена, и една от големите отбранителни кули, служили на града до ХІV век, както и запазен параклис, датиращ от XIII – XIV век. Наред с това можете да се запознаете с исторически и археологически факти и детайли, които правят този музеен комплекс инте­ресен, приятен и запомнящ се. А невероятната гледка към южния созополски залив и тихото синьо море навяват незабравими спомени, които ни напомнят да се връщаме често на този бряг.

Ако подводните дълбини ви привличат със своята красота и искате да се докоснете до съвършената хармония и тишина под водата, в Созопол ще срещнете хора, които да ви разкрият тайните на морето.Гмуркането и опознаването на Черноморските дълбини са хоби или професия на много хора, избрали Созопол за своите незабравими лета.Под водите на морето край Созопол историите са не по-малко вълнуващи от тези под слънцето.В морето край Созопол лежи корабът Родина – един от деветте довоенни български товарни параходи, собственост на Българско Търговско Параходно Дружество, произведен от Vulkan - Werke A.G.  Корабът е пуснат на вода през 1922 г. Водоизместимост  -4159 брт.
На 19.09.1941 г. Родина пътува, натоварена с товар от зърно от Истанбул за Варна, охранявана от два български миненосеца. В района на Созопол, срещу нос Колокита, корабът се натъква едновременно на две мини от българско минно заграждение и потъва. Охраняващите кораби спасяват 37 човека.
Днес корабът лежи добре запазен на средна дълбочина около 35-39 метра под крен ъгъл от 45º. Възвишение от дъното-14 метра. Носовите котви са на местата си. Свободно може да се влезе в надстройката и трюмовете, които са празни. Координати 42°24.'N 27°46.'E.

Във водите на Черно море, на 5 км северно от Созопол лежи и MOPANG - американски товарен параход от типа Liberty ships. Корабът е построен от Submarine Boat / Корабостроителница в Ню Джърси, собственост на Electric Boat Company /по - късно General Dynamics /. Корабът е създаден по специална програма на U.S. Shipping Board, свързана с поръчката на 150 еднакви кораба, с цел компенсиране загубите от войната. Пуснат е на вода на 20.01.1920 г., с водоизместимост 3545 брт. MOPANG е с двигател 1500 конски сили. Лежи в много добро състояние на десния си борд на дълбочина между 24-32 метра. Възвишение от дъното - 7 метра. Основните повреди от взрива са в носовата част на кораба. Ясно различими са надстройките, части от комина и палубата. Свободен е достъпът до трюмовете и част от каютите. Част от товара - обувки, сандъци с резервни части, и други, са видими в трюмовете. На място е винтът с диаметър около три метра и кърмовата лебедка. По протежение на корпуса се плъзга котвената верига, потъваща в наносите по дъното. Вероятно котвата се е откачила в момента на потъването и се е намотала около кораба. Координати 42°28.' N 27°41.'Е

Подводна каменна гора Созопол

Запознати ли сте с термина имерсия? Този термин дава най-логично обяснение за наличието на подводна каменна гора по морското дъно край град Созопол. Имерсия ще рече че това, което е достъпно за нас на дъното в момента, се намира там в консервирано състояние, защото преди хиляди години, гората, покривала сушата на мястото на днешен Созопол, е потънала при настъпването на природни катаклизми и активни геодезични промени на ландшафта. В момента различни специалисти търсят истината за формирането на това атрактивно и уникално по рода си образувание, но загадките са много, което прави вълнението при гмуркане в историята още по-голямо...

Резерват Ропотамо

Само на 10 км. южно от Созополис на площ от 1000.7 ха се намира резерват Ропотамо. Областта около течението на река Ропотамо е обявена за резерват през 1940 г. Известна е със своята съхранена дива природа, съчетание на раздвижен релеф, скални брегове, обширна пясъчна ивица и пясъчни дюни, лонгозни гори и крайморски блата. Река Ропотамо носи името на гръцката богиня Ро (Rо - “бягам”  potamo -  “река” ), която, с песните си и красотата си, спечелила милостта на пиратите и спряла набезите им върху древна Аполония. Районът е бил населен още през ранно-желязната епоха XІ - X в. пр. н. е., а по-късно тук се заселват траки, елини, римляни, славяни и прабългари. Оттогава са останките на крепостите "Бурхама", "Вълчаново кале", Долмените, древните пристанища край устието на р. Ропотамо, жертвените камъни "Апостол таш", "Беглик таш" и църквата "Св. Параскева".
В резервата има множество интересни природни обекти - лиманът на река Ропотамо, блатото Аркутино, лонгозни гори, които на тази географска ширина се срещат много рядко, различни скални феномени, мочурища,  блата и други. Лиманът на река Ропотамо е една от основните туристически забележителности в резервата. В района на лимана реката е спокойна и дълбока. Бреговете са покрити с гъсти лонгозни гори, а между дърветата растат голям брой лиани. В по-плитките участъци, разположени близо до бреговете, както и в районите, където са се образували крайречни езера, растат  водни лилии и блатна тръстика. В границите на резервата се срещат 257 вида птици, от които 71 вида присъстват в Червената книга на България.
Резерватът е местообитание на редки животински видове: 50 вида бозайници: благороден елен и елен-лопатар, сърни, муфлони, лисици, чакали, видри и колнии от прилепи в скалните пещери. Изчезнали видове от бозайниците са мечката, риса и тюленът-монах.
През 2003 г. в резерват "Ропотамо" бе открит посетителски център, оборудван със зала за демонстрации и информация за туристи. Тук всеки посетител може да получи информация за резервата и неговите обитатели, да види филм за природните богатства на резервата, да посети и разгледа обекти по определен маршрут.

Беглик Таш

През 2003 в близост до Созопол е разкрито уникалното тракийско светилище „Беглик Таш”, което се определя като най-ранното открито досега тракийско мегалитно светилище в югоизточна Тракия и по Черноморското крайбрежие. Намира се на 30 км. южно по хребета на Маслен нос. Проучванията доказват, че още от края на Бронзовата епоха (XIII в.пр.Хр.) тук е кипяла активна човешка дейност.
Беглик Таш се свързва с култа към плодородието, Богинята - Майка и Oрфическото посвещение и обезсмъртяване на Хероя. За това свидетелстват намерените дарове от полускъпоценни камъни. В добре запазения жертвеник не са намерени никакви животински следи, а само растителни - в жертва са принасяни единствено растения.
Светилището се състои се от централна част и два кръга от по-малки структури около нея с обща площ около 6 дка. То представлява кръг от огромни камъни, разположени върху скалиста повърхност в средата на зелена поляна. Пренесените камъни са наредени по уникален начин, който образува часовник, календар и обсерватория. По тази причина Беглик Таш е наречен Българският Стоунхендж. Големите скални късове са частично обработени от човешка ръка и монтирани на място, а каменните плочи и блокове са подредени в уникални форми. В плоските скали са изсечени каменни кръгове, вани и "Маркови стъпки".
Легендата разказва, че Язон и аргонавтите са преминали през светилището, за да се допитат до прорицателите и да принесат дарове на боговете преди да се отправят на своето пътешествие в търсене на златното руно.
Днес археолозите "владеят" древното светилище и тепърва ще тълкуват тайните му.