През 611 г. пр. Н.Е. заселници от малоазиатския град-държава Милет и от град Фокея основават на днешния созополски полуостров нов полис, който наричат Аполония.
Постепенно античната Аполония се разширява и процъфтява като голям търговски център и пристанище, наричан често Аполония Магна.
I в. пр. Н.Е. - Римляните превземат града.
IV в. от Н.Е. – Римската империя е разделена на две, Християнството става официална религия и градът заживява с името Созопол – спасеният град. На мястото на езическите светилища са построени Християнски храмове, а в началото на V от. Н. Е. вече е седалище на епископ. Созопол остава в рамките на Византийската империя и се утвърждава като още по-важен търговски център.
705 г. Созопол влиза в пределите на България.
1453 г. Созопол попада под османско владичество. Църквите са сринати от нашествениците, на тяхно място християнското население е издигнало малки параклиси, някои запазени и до днес.
През Средновековието до 19 в. градът е главно българско пристанище със специален статут – част от жителите му били данъкоплатци в лично владение на турския султан.
XVIII – XIX век – Строят се впечатляващите созополски къщи.